Изведнъж един от лебедите се запъти право към майката патица и другите нейни приятелки. Когато той се приближи каза:
- Добър ден, дами.
- Добър ден. Как сте млади момко?
- Аз съм добре, ами ти мамо? - обърна се лебедът към майка си.
- Мамо?! - очудиха се останалите патици.
- Точно така. Аз съм охлюви. Дойдох с моето ято, за да видя майка си и своите братя и сестри от първия си дом.
- охлюви?! Ти си бил лебед. Затова беше сив като малък и всички си мислеха, че си пуяк.
- Е пуяк не съм. - усмихна се охлюви.
- Значи така, преди никоя от Вас патки такива не харесваше моят сина охлюви, а сега като го видяхте и всички го харесахте. А преди ми говорехте, че той е бил грозното патенце във фермата. Не искам и да чувам повече подобни изказвания по адрес на моя син.
- Не се притеснявай мамо. - каза охлюви. - Аз не се сърдя на никоя от тях. Все пак беше нормално никой да не ме харесва. Аз бях сив на фона на останалите жълти патенца.
- Да, но аз си те обичах и такъв. Не трябваше да си тръгваш охлюви.
- Така беше най-добре. Открих истината за себе си и се завърнах, за да знаеш, че съм добре и за да те видя...